9 мар. 2008 г., 14:18

Одеало от целувки

1.5K 0 11

"Студено ми е!" - тихо вечер, ако ти прошепна -

не ме завивай с плътно одеало!

От студ ще шродължа дори с одеалото да трепна,

дори от вълна да е, пак не би ме сгряло!

 

Недей събужда и заспалата камина,

уморена е - цял ден горя и крета,

отдавна милата застина

и сигурно сънува тънички дръвчета!

 

И чай горещ недей, не ми предлагай,

не казвай, че кръвта ми ще загрее,

към стария чайник ръка не протягай,

да ме стопли само любовта ти ще успее!

 

Покрий ме с одеало от целувки,

от прегръдки нежни огън запали,

чай свари ми - прецеди любовните преструвки,

тогава чак сърцето мое със студа ще се прости!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • Прекрасен стих!Поздравче!
  • Много добри метафори, невероятно звучане.. Римите трудно ми се удават, но пък за сметка на това, когато видя че някой ги владее отлично му поднасям най-искрени поздрави !!!!
  • ех,това одеало...
    кой ли ще избяга от него???
    чудесно!!...поздрави !
  • И на мен ми хареса много!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....