Одеало от целувки
"Студено ми е!" - тихо вечер, ако ти прошепна -
не ме завивай с плътно одеало!
От студ ще шродължа дори с одеалото да трепна,
дори от вълна да е, пак не би ме сгряло!
Недей събужда и заспалата камина,
уморена е - цял ден горя и крета,
отдавна милата застина
и сигурно сънува тънички дръвчета!
И чай горещ недей, не ми предлагай,
не казвай, че кръвта ми ще загрее,
към стария чайник ръка не протягай,
да ме стопли само любовта ти ще успее!
Покрий ме с одеало от целувки,
от прегръдки нежни огън запали,
чай свари ми - прецеди любовните преструвки,
тогава чак сърцето мое със студа ще се прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
