Огледална...
***
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам...
като в сънища без памет...
Обличам се в слова
едва зачели...
Поглеждаш ме...
Била ли съм?
Какво съм?
Къде е краят на деня ми?
От нощните ми орди дни помели...
от капещи ресници празноочни...
погубвам те едва-едва...
Не си разбрал за мен в тъмата...
Сега видя ли ме?
Или отново...
ще трябва да говоря
за онези колесници,
сеещи звездите от върха ми...
където си почивах...
достигнала небето
греещо и многолунно?
Където те познах
сред всички светлини на мрака...
И те взех...
в очите си...
И те изпих...
Да бъда още побеляла като зима
от солта на дънните ти океани...
от потайни сенки,
вплели се в забравата на страховете?
Сега позна ли ме?
Ще бъда огледало!
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам...
като в сънища без памет...
Обличам се в слова
едва зачели...
Поглеждаш ме...
Била ли съм?
Какво съм?
Къде е краят на деня ми?
От нощните ми орди дни помели...
от капещи ресници празноочни...
погубвам те едва-едва...
Не си разбрал за мен в тъмата...
Сега видя ли ме?
Или отново...
ще трябва да говоря
за онези колесници,
сеещи звездите от върха ми...
където си почивах...
достигнала небето
греещо и многолунно?
Където те познах
сред всички светлини на мрака...
И те взех...
в очите си...
И те изпих...
Да бъда още побеляла като зима
от солта на дънните ти океани...
от потайни сенки,
вплели се в забравата на страховете?
Сега позна ли ме?
Ще бъда огледало!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
