Mar 18, 2008, 6:11 PM

Огледална...

  Poetry
1K 0 11
***
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам...
като в сънища без памет...
Обличам се в слова
едва зачели...

Поглеждаш ме...
Била ли съм?
Какво съм?
Къде е краят на деня ми?
От нощните ми орди дни помели...
от капещи ресници празноочни...
погубвам те едва-едва...
Не си разбрал за мен в тъмата...
Сега видя ли ме?
Или отново...
ще трябва да говоря
за онези колесници,
сеещи звездите от върха ми...
където си почивах...
достигнала небето
греещо и многолунно?
Където те познах
сред всички светлини на мрака...
И те взех...
в очите си...
И те изпих...
Да бъда още побеляла като зима
от солта на дънните ти океани...
от потайни сенки,
вплели се в забравата на страховете?

Сега позна ли ме?
Ще бъда огледало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...