Аз съм фалшива усмивка върху красиво лице.
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.
Сега отново стоя в огледалната стая
и се крия от реалния свят,
питайки се кой по кой път да поема,
втренчена в своя образ.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея!
Ръцете ми са ледени,
но не и по-студени от душата ми.
Устните ми са сини. ...