Mar 19, 2008, 11:35 AM

Огледалната стая

  Poetry » Other
1K 0 0

Аз съм фалшива усмивка върху красиво лице.
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.

Сега отново стоя в огледалната стая 
и  се крия от реалния свят,
питайки се кой по кой път да поема,
втренчена в своя образ.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея!

Ръцете ми са ледени,
но не и по-студени от душата ми.
Устните ми са сини.
Изглеждам мъртва, но съм жива.

Сега отново стоя в огледалната стая
с кървящо тяло.
Не мога да се понасям повече.
За нищо на света няма да спра.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея!

Зад тези стъклени очи се крие човек.
Под това агонизращо тяло има душа.
Зад водопада от енергия има само изтощение.
За нищо на света няма да спра.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дели Статева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...