19.03.2008 г., 11:35 ч.

Огледалната стая 

  Поезия » Друга
631 0 0

Аз съм фалшива усмивка върху красиво лице.
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.

Сега отново стоя в огледалната стая 
и  се крия от реалния свят,
питайки се кой по кой път да поема,
втренчена в своя образ.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея!

Ръцете ми са ледени,
но не и по-студени от душата ми.
Устните ми са сини.
Изглеждам мъртва, но съм жива.

Сега отново стоя в огледалната стая
с кървящо тяло.
Не мога да се понасям повече.
За нищо на света няма да спра.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея!

Зад тези стъклени очи се крие човек.
Под това агонизращо тяло има душа.
Зад водопада от енергия има само изтощение.
За нищо на света няма да спра.
По-скоро ще умра, отколко да напълнея

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??