Тръгнах си, не те видях, не казах сбогом и не се обърнах.

Прибрах се в стаята и всичко с тебе свързах.

Съблякох дрехите, те все още аромат на тебе имат...

Косата си развързах и погледнах огледалото.

Две очи оттам ме гледаха и бяха твоите очи...

Обърнах се смутена, не исках да повярвам,

че толкова обсебена ще мога да съм някога от някого,

когото сякаш зная от години…

Животът ми беше река, смирено и тихо, бавно течеше,

нямаше бури, промени, нямаше вятър, ни дъжд,

свикнала бях аз на всичко... по навик, така еднопосочно живеех...

Не исках да признавам, но липсваше нещо...

И ти дойде... защо и как, това не питам!! Никога не искам отговора да узная!

Завъртя се всичко, реката се забърза, забушува водата и стана пенлива,

не иска в коритото старо да бъде,

търси си нова пътека...

Грешно ли е, кажи ми, навсякъде да виждам твоето име… и твоите мои очи??