Тръгнах си, не те видях, не казах сбогом и не се обърнах.
Прибрах се в стаята и всичко с тебе свързах.
Съблякох дрехите, те все още аромат на тебе имат...
Косата си развързах и погледнах огледалото.
Две очи оттам ме гледаха и бяха твоите очи...
Обърнах се смутена, не исках да повярвам,
че толкова обсебена ще мога да съм някога от някого,
когото сякаш зная от години…
Животът ми беше река, смирено и тихо, бавно течеше,
нямаше бури, промени, нямаше вятър, ни дъжд,
свикнала бях аз на всичко... по навик, така еднопосочно живеех...
Не исках да признавам, но липсваше нещо... ...