Претвореният пясък

всичко показваше,

което виждах сега.

Среброто блестящо 

дела претворяваше,

захвърлени с лека ръка.

Занемареният грях

се превръщаше в огън,

изложен на тънкия пласт.

Прилежно направен

и фино изгладен,

ковеше студената страст.

Бездушният кварц

моделираше истината

в безвкусни, гротескни лъжи.

И дори да се виждах,

че тялом съм същият,

сърцето маскарад сътвори.

Огледалото само нанесе

прозрачните щрихи,

посочени тихо от мен.

И така си припомних

с тъга и тревога,

че любовта е вопъл студен.