Jul 11, 2012, 11:21 PM  

Огледало

  Poetry » Other
561 0 0

Претвореният пясък

всичко показваше,

което виждах сега.

Среброто блестящо 

дела претворяваше,

захвърлени с лека ръка.

 

Занемареният грях

се превръщаше в огън,

изложен на тънкия пласт.

Прилежно направен

и фино изгладен,

ковеше студената страст.

 

Бездушният кварц

моделираше истината

в безвкусни, гротескни лъжи.

И дори да се виждах,

че тялом съм същият,

сърцето маскарад сътвори.

 

Огледалото само нанесе

прозрачните щрихи,

посочени тихо от мен.

И така си припомних

с тъга и тревога,

че любовта е вопъл студен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...