Огледало
Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя,
чувствата обаче не разбирам.
Образа ти щом от мен изпратя
всеки път веднага го забравям.
Аз познавам само тази стая
сякаш винаги била е вътре в мен.
Тя е целия ми свят, безкрая,
и светът... е целият в мой плен...
Аз съм огледалото, в което
се поглеждаш всеки ден, но все мълчиш.
Как веднъж поне не ме попита
от коя страна пред мен стоиш...
11.10.2008.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
