Огледало
Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя,
чувствата обаче не разбирам.
Образа ти щом от мен изпратя
всеки път веднага го забравям.
Аз познавам само тази стая
сякаш винаги била е вътре в мен.
Тя е целия ми свят, безкрая,
и светът... е целият в мой плен...
Аз съм огледалото, в което
се поглеждаш всеки ден, но все мълчиш.
Как веднъж поне не ме попита
от коя страна пред мен стоиш...
11.10.2008.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
0, Скитнице, много благодаря, цяло стихче си ми написала тук!...
-
Успях, надникнах и видях
от другата страна на огледалото,
там парчетата от пъзел не блестят,
черното видях във мен и бялото.
Видях се там разперила криле-
бяло, а другото смолисто черно.
За рамената бяха ми дарени те
от ангел мил, но и от демон.
Открих се някак си различна,
очаквах слънце и дъга...
Мислех си, че мога само да обичам!
Не ми хареса там, от другата страна!
Не търси зад огледалото! Това, което се крие там може да не ти хареса!
Поздрав, Георги! -
Парадоксът на огледалото
Благодаря ти за прекрасния коментар! -
Паралелна реалност, която съществува в огледалото. Къде е истинското ни аз, дали сме ние самите или отражението или може би и двете? Защо твоите творби ме замислят винаги?
-
Няма проблем, Валентине.
-
Адаш, Геновева, благодаря ви.
ПП
Явно трябва да поясня нещо - ще го направя под шеговита форма.
Когато сте пред огледалото, не ви ли е хрумвало, че може да сте от "грешната" му страна, тоест, да сте само отражение на истинското си Аз...
Точно на базата на това съждение е изграден този ми стих. -
И аз посоките не ги оправям, допадна ми.
-
Огледалният образ е винаги обратен... В смисъл - не по тротоара, де.
Хареса ми. -
Благодаря за коментара, Валентине.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
