Огледало

Поезия » Философска, Друга

1.1K 2 9

Погледни ме, аз съм огледало

закачено на стената, с пукнат гръб.

В мен сега е твойто голо тяло

и лицето ти, потънало във скръб.

Мъката ти мога да усетя,

чувствата обаче не разбирам.

Образа ти щом от мен изпратя

всеки път веднага го забравям.

Аз познавам само тази стая

сякаш винаги била е вътре в мен.

Тя е целия ми свят, безкрая,

и светът... е целият в мой плен...

Аз съм огледалото, в което

се поглеждаш всеки ден, но все мълчиш.

Как веднъж поне не ме попита

от коя страна пред мен стоиш...

11.10.2008.

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mislitel (Георги Каменов)

0, Скитнице, много благодаря, цяло стихче си ми написала тук!...

2021-01-22T07:10:30+02:00
Скитницa

Успях, надникнах и видях
от другата страна на огледалото,
там парчетата от пъзел не блестят,
черното видях във мен и бялото.
Видях се там разперила криле-
бяло, а другото смолисто черно.
За рамената бяха ми дарени те
от ангел мил, но и от демон.
Открих се някак си различна,
очаквах слънце и дъга...
Мислех си, че мога само да обичам!
Не ми хареса там, от другата страна!

Не търси зад огледалото! Това, което се крие там може да не ти хареса!

Поздрав, Георги!

2021-01-21T23:10:48+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Парадоксът на огледалото
Благодаря ти за прекрасния коментар!

2021-01-21T21:39:05+02:00
Maryroj (МД)

Паралелна реалност, която съществува в огледалото. Къде е истинското ни аз, дали сме ние самите или отражението или може би и двете? Защо твоите творби ме замислят винаги?

2021-01-21T21:25:21+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Няма проблем, Валентине.

2021-01-21T17:12:05+02:00