13 февр. 2024 г., 09:54

Огледало за антиподи

716 3 3

ОГЛЕДАЛО ЗА АНТИПОДИ

 

... за разлика от стария глупак, мъдрецът знае как да се порадва –

не вдига цяла София на крак, "Горчиво!" не крещи като на сватба,

красив е в облак тих от мълчини, доде в гръдта душицата му пее,

и – птиченце към топлите страни, мигът за радост литва ненадеен,

доде глупакът дъни тежък рап и цял квартал със тъпа чалга нерви,

 

мъдрецът благо кръсти своя хляб и рибите в Господните консерви,

глупакът с цяло гърло се дере! – с душица, по рождение креслива,

скрил книжица под зимното сетре, от нас мъдрецът тихо си отива,

той цепи с обич срутения мрак – на всекиго изпраща блага мисъл.

Дали мъдрец, или си стар глупак? – на челото ни Бог го е написал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее... тук пак ме отвя с тая "Книжица". Все си мислех че правилното е "Книжчица", докато не прочетох внимателно "Детенце хубаво". Тези скрити детайли правят езикът ни толкова благозвучен. Много научавам от теб, Валка. Благодаря ти!
  • Да, Валюшке, за 50 години в литературата на България срещнах много талантливи и мъдри хора, и се нагледах на глупаци, които са се взели толкова "насерьозно", че чак са ми смешни.
  • Безпощадно точен!
    глупакът с цяло гърло се дере! – с душица, по рождение креслива,
    скрил книжица под зимното сетре, от нас мъдрецът тихо си отива,

    Скоро прочетох една мисъл - Проблемът на човечеството е, че невежите са самоуверени, а знаещите колебливи.

    Така е и с литературата - едни се напъват да броят сърчица и звездички, а други се питат - Успях ли да постигна прозрение свише и да докосна читателя?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...