Хари Потър.

Фред и Джордж Уизли.

И тази нощ ще отлети в мълчание, 
през облаци, мъгли и сълзи сто. 
Във стаята – подтиснато ридание 
и празно, неоправено легло. 

И тази нощ пак няма да заспя, 
а дълго през прозореца ще гледам. 
В стените е пропита тишина. 
И въздухът наоколо е леден. 

Огледалото нахално ми се смее, 
и твоя образ виждам в него само. 
Дъждът навън безмилостно се лее, 
а теб те няма. Оптическа измама. 

Излъгах се, че там се криеш ти, 
а не е отражението коварно. 
Протегнах ръка към твоите черти, 
ала стъклото стигнах само. 

Страхът ми се надвеси над леглото, 
повтори ми това, което зная – 
че теб те няма… злото и доброто 
изпратиха те, братко, в рая. 

Да вярвам, че си другаде, не мога. 
Да, примерни с теб никога не бяхме, 
не бяхме кротки, а деца от огън… 
Но страх какво е така и не разбрахме. 

До тази вечер. До пролетната вечер, 
в която съдбата тръгна наобратно. 
Всеки миг бях с теб. Но няма вече… 
Без теб не ще настъпи вече лято.
_________________