Огледалото

Poetry

509 0 2

Хари Потър.

Фред и Джордж Уизли.

И тази нощ ще отлети в мълчание,
през облаци, мъгли и сълзи сто.
Във стаята – подтиснато ридание
и празно, неоправено легло.

И тази нощ пак няма да заспя,
а дълго през прозореца ще гледам.
В стените е пропита тишина.
И въздухът наоколо е леден.

Огледалото нахално ми се смее,
и твоя образ виждам в него само.
Дъждът навън безмилостно се лее,
а теб те няма. Оптическа измама.

Излъгах се, че там се криеш ти,
а не е отражението коварно.
Протегнах ръка към твоите черти,
ала стъклото стигнах само.

Страхът ми се надвеси над леглото,
повтори ми това, което зная –
че теб те няма… злото и доброто
изпратиха те, братко, в рая.

Да вярвам, че си другаде, не мога.
Да, примерни с теб никога не бяхме,
не бяхме кротки, а деца от огън…
Но страх какво е така и не разбрахме.

До тази вечер. До пролетната вечер,
в която съдбата тръгна наобратно.
Всеки миг бях с теб. Но няма вече…
Без теб не ще настъпи вече лято.
_________________