Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса,
а другата внезапно ме погали...
Пред двете коленичих като просяк
и двете ме прегърнаха, разбрали,
че всичките лица, които имам,
сърцето ти отдавна е признало.
Оглежда ми се в теб. Бъди ми
алибито пред Бог в съда на дявол.