Огнена душа
Химикалът ми е скъп,
а нощта ми е деня.
Объл ми е всеки ръб
и нагоре все вървя.
В дъжд рисувам слънце,
в тихо време – ветрове.
До сърцето кътам зрънце
с дъх на пясък и море.
Искам в мен да звънва
всяка стъпка на дете.
Утрото във мен да съмва,
целият да съм небе.
Одеяло нямам зиме,
печка даже не кладá.
Питате за мойто име?!
То е Огнена Душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
