25.01.2018 г., 12:42 ч.

Огнена душа 

  Поезия » Друга
501 5 12

               Химикалът ми е скъп,

               а нощта ми е деня.

               Объл ми е всеки ръб

               и нагоре все вървя.

 

              В дъжд рисувам слънце,

              в тихо време – ветрове.

              До сърцето кътам зрънце

              с дъх на пясък и море.

 

              Искам в мен да звънва

              всяка стъпка на дете.

              Утрото във мен да съмва,

              целият да съм небе.

 

              Одеяло нямам зиме,

              печка даже не кладá.

              Питате за мойто име?!

              То е Огнена Душа!

          

             

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??