Огнена душа
Химикалът ми е скъп,
а нощта ми е деня.
Объл ми е всеки ръб
и нагоре все вървя.
В дъжд рисувам слънце,
в тихо време – ветрове.
До сърцето кътам зрънце
с дъх на пясък и море.
Искам в мен да звънва
всяка стъпка на дете.
Утрото във мен да съмва,
целият да съм небе.
Одеяло нямам зиме,
печка даже не кладá.
Питате за мойто име?!
То е Огнена Душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
