Химикалът ми е скъп,
а нощта ми е деня.
Объл ми е всеки ръб
и нагоре все вървя.
В дъжд рисувам слънце,
в тихо време – ветрове.
До сърцето кътам зрънце
с дъх на пясък и море.
Искам в мен да звънва
всяка стъпка на дете.
Утрото във мен да съмва,
целият да съм небе.
Одеяло нямам зиме,
печка даже не кладá.
Питате за мойто име?!
То е Огнена Душа!
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
