21 июн. 2017 г., 20:01

Огнени платна

502 0 1

ОГНЕНИ ПЛАТНА

 

 

Движението дарява ни живот,

животът ни изпълва със внушения...

Вълните не намалят своя ход,

не търсят бряг за своето спасение.

 

Не спряхме пред тревожните крила

на чайките, крещящи с притеснение,

че търсихме във вятъра страстта,

не бездната на скрито опрощение.

 

Морето е в безкраен кръговрат

от страсти, от надежди и крушения...

Морето ни дарява своя хлад

след огъня на парещи съмнения.

 

Пречиства в нас бездушие и страх,

сърцата ни изпълва с преклонение,

потапя всеки спомен с поглед плах

на мислите ни в мъртвото вълнение.

 

Все търсим своя мамещ хоризонт

от чувства и от волни въжделения

с духа на оня странен Робинзон,

очакващ приливи от приключения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми много произведението Ви, Симеон! Оголвате важни детайли по възможно най- деликатния начин. Поздравления! Спорна творческа работа!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...