21 jun 2017, 20:01

Огнени платна 

  Poesía
269 0 1

ОГНЕНИ ПЛАТНА

 

 

Движението дарява ни живот,

животът ни изпълва със внушения...

Вълните не намалят своя ход,

не търсят бряг за своето спасение.

 

Не спряхме пред тревожните крила

на чайките, крещящи с притеснение,

че търсихме във вятъра страстта,

не бездната на скрито опрощение.

 

Морето е в безкраен кръговрат

от страсти, от надежди и крушения...

Морето ни дарява своя хлад

след огъня на парещи съмнения.

 

Пречиства в нас бездушие и страх,

сърцата ни изпълва с преклонение,

потапя всеки спомен с поглед плах

на мислите ни в мъртвото вълнение.

 

Все търсим своя мамещ хоризонт

от чувства и от волни въжделения

с духа на оня странен Робинзон,

очакващ приливи от приключения.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми много произведението Ви, Симеон! Оголвате важни детайли по възможно най- деликатния начин. Поздравления! Спорна творческа работа!
Propuestas
: ??:??