21 jun 2017, 20:01

Огнени платна

  Poesía
501 0 1

ОГНЕНИ ПЛАТНА

 

 

Движението дарява ни живот,

животът ни изпълва със внушения...

Вълните не намалят своя ход,

не търсят бряг за своето спасение.

 

Не спряхме пред тревожните крила

на чайките, крещящи с притеснение,

че търсихме във вятъра страстта,

не бездната на скрито опрощение.

 

Морето е в безкраен кръговрат

от страсти, от надежди и крушения...

Морето ни дарява своя хлад

след огъня на парещи съмнения.

 

Пречиства в нас бездушие и страх,

сърцата ни изпълва с преклонение,

потапя всеки спомен с поглед плах

на мислите ни в мъртвото вълнение.

 

Все търсим своя мамещ хоризонт

от чувства и от волни въжделения

с духа на оня странен Робинзон,

очакващ приливи от приключения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми много произведението Ви, Симеон! Оголвате важни детайли по възможно най- деликатния начин. Поздравления! Спорна творческа работа!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...