21.06.2017 г., 20:01

Огнени платна

499 0 1

ОГНЕНИ ПЛАТНА

 

 

Движението дарява ни живот,

животът ни изпълва със внушения...

Вълните не намалят своя ход,

не търсят бряг за своето спасение.

 

Не спряхме пред тревожните крила

на чайките, крещящи с притеснение,

че търсихме във вятъра страстта,

не бездната на скрито опрощение.

 

Морето е в безкраен кръговрат

от страсти, от надежди и крушения...

Морето ни дарява своя хлад

след огъня на парещи съмнения.

 

Пречиства в нас бездушие и страх,

сърцата ни изпълва с преклонение,

потапя всеки спомен с поглед плах

на мислите ни в мъртвото вълнение.

 

Все търсим своя мамещ хоризонт

от чувства и от волни въжделения

с духа на оня странен Робинзон,

очакващ приливи от приключения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми много произведението Ви, Симеон! Оголвате важни детайли по възможно най- деликатния начин. Поздравления! Спорна творческа работа!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...