Jun 21, 2017, 8:01 PM

Огнени платна

  Poetry
503 0 1

ОГНЕНИ ПЛАТНА

 

 

Движението дарява ни живот,

животът ни изпълва със внушения...

Вълните не намалят своя ход,

не търсят бряг за своето спасение.

 

Не спряхме пред тревожните крила

на чайките, крещящи с притеснение,

че търсихме във вятъра страстта,

не бездната на скрито опрощение.

 

Морето е в безкраен кръговрат

от страсти, от надежди и крушения...

Морето ни дарява своя хлад

след огъня на парещи съмнения.

 

Пречиства в нас бездушие и страх,

сърцата ни изпълва с преклонение,

потапя всеки спомен с поглед плах

на мислите ни в мъртвото вълнение.

 

Все търсим своя мамещ хоризонт

от чувства и от волни въжделения

с духа на оня странен Робинзон,

очакващ приливи от приключения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми много произведението Ви, Симеон! Оголвате важни детайли по възможно най- деликатния начин. Поздравления! Спорна творческа работа!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...