Огнено

16 июл. 2013 г., 19:33

Поэзия » Любовная

1012 0 2

Станал ли си с огъня ортак

не сънувай тесни коловози.

Че във тях, повярвай, няма как

да узнаеш кой си… И защо си

трънчето в спокойната пета

на живота, доскучал до сиво…

Огънят в очите на жена,

дето те будува…

И е диво

онова несбъднато небе,

свлечено в безпаметните нощи…

Днес светът ми утрото краде

и крещи безмълвно… Искам още

да осъмва влюбен и без дъх,

да полита… Лудо да пропада…

А веднъж достигнал своя връх

дълго да вали във тишината…

Огън ли съм в твоите мечти

забрави досадните въпроси.

В мойта страст за дълго остани…

После си тръгни със стъпки боси…