Огнено
Станал ли си с огъня ортак
не сънувай тесни коловози.
Че във тях, повярвай, няма как
да узнаеш кой си… И защо си
трънчето в спокойната пета
на живота, доскучал до сиво…
Огънят в очите на жена,
дето те будува…
И е диво
онова несбъднато небе,
свлечено в безпаметните нощи…
Днес светът ми утрото краде
и крещи безмълвно… Искам още
да осъмва влюбен и без дъх,
да полита… Лудо да пропада…
А веднъж достигнал своя връх
дълго да вали във тишината…
Огън ли съм в твоите мечти
забрави досадните въпроси.
В мойта страст за дълго остани…
После си тръгни със стъпки боси…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
!