Огнище

Не потръпнах, когато те срещнах.

Няма болка в душата ми, не.

Ала странно, че пламъче блесна:

"Е, какво? Пак при мен ли дойде?"

Ти си друг и остана далече

твойта нежна ранимост и свян.

Но и аз днес съм друго момиче -

с други мисли, с друг порив, с друг блян.

Щом спокойно се гледаме двама,

без да крием в земята очи,

колко думи били са измамни,

непростими, но... нека мълчим,

че светът само драми очаква.

Не за плач, а за смях - злобен, див.

Свойто време със теб не оплаквам

и ти казвам: "Дано си щастлив!".

Продължавам да търся огнище,

знам, за мене то нейде гори.

Нечии предани, любещи мишци

ме очакват със трепет в зори...