Огнище
Огнище
Не потръпнах, когато те срещнах.
Няма болка в душата ми, не.
Ала странно, че пламъче блесна:
"Е, какво? Пак при мен ли дойде?"
Ти си друг и остана далече
твойта нежна ранимост и свян.
Но и аз днес съм друго момиче -
с други мисли, с друг порив, с друг блян.
Щом спокойно се гледаме двама,
без да крием в земята очи,
колко думи били са измамни,
непростими, но... нека мълчим,
че светът само драми очаква.
Не за плач, а за смях - злобен, див.
Свойто време със теб не оплаквам
и ти казвам: "Дано си щастлив!".
Продължавам да търся огнище,
знам, за мене то нейде гори.
Нечии предани, любещи мишци
ме очакват със трепет в зори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Тодорова Всички права запазени
