Ограбена
Не се научих в тоз живот да грабя,
да влача и отнемам суета.
Не знаех как да наранявам,
не можех да преглътна нечовещина...
Опитвах да науча всички,
че тайнството се крие в обичта,
дали защото само аз обичах,
дали защото вярвах до смъртта...
Бях сигурна, обнадеждена,
дори поникнаха ми и крила,
получих дар божествен, скрита сила,
роди се мойта дъщеря...
В отворените ù очички аз потъвах,
копнежи нежни вливаше душа.
Това е, знаех, че съм права,
това е силата на обичта...
Споделях с всеки новата омая,
доказах свойте правила
и всички канех до премала
да видят и усетят радостта...
Видях очите им дълбоки
на нова, страшна тръпка в плен,
видях милион преглътнати въпроси,
открили отговора в мен...
Неистово желаех да научат
житейските уроци до един,
че щастието трудно се купува,
че обичта, дори да те държи в плен,
е всичко, от което се нуждаеш,
за да виждаш смисъл всеки ден...
Знам, че съм права, потвърждение не търся,
не моля за признание дори...
Разбрах го бавно и мъчително, когато
ограбваха осъществените мечти...
Разбрах, когато вместо смисъла да схванат
и благодарят за ценния урок, те
първом ослепиха ми душата,
а после бавно ми отнеха пътя в тоз живот...
Ще кажете...
наивна и добра била си...
Ще кажете...
къде оставила си си ума...
Ще се зачудите дори за тази,
сама обрекла се на смърт....
Ще ме презрете с право, без измама
и ще ме сочите с пръст,
живот не можеш да даряваш,
всеки сам избира своя път...
Ще кажа само, че мечтаех
от щастието свое да раздам
на всички, до които се докосна,
да ги заразя с моя плам,
за да повярват в красота и радост,
за да повярват и на мен,
за да можем заедно да крачим в тъмнината
и да ни радва всеки минал ден,
очите им аз исках да сияят,
да не усещат студ отвред...
Да... прави сте, платих цената,
сега се моля някой да даде на мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Костадинова Все права защищены
