Ограбване
Това, което сътворихме с теб,
стихия бе и огнена безбрежност.
Сега сърцето си охлаждам с лед.
Линея днес без влюбеност и нежност.
Пресичахме морета от любов,
горяхме лудо в клада от желание.
Изпивахме се жадно и в покров
от ласки необятни се потапяхме.
Кълна ти се: не сторих нищо зло...
Съдбата все прецаква ме коварно:
най-лудата и пламенна любов
отнема ми безмълвно и безсрамно.
А после - поопомнила се, уж,
проклинам се, задето я допускам
да ми отнема всичко изведнъж
и да ме стиска в черните си мисли.
Ограбена... попивам вечерта,
потъвам тихо в огнените сенки.
Не си до мен, но аз не съм сама -
в сърцето си те нося неизменно...
29.08.2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Василева Все права защищены
