Oct 1, 2011, 11:51 AM

Ограбване

  Poetry
937 0 8

Това, което сътворихме с теб,

стихия бе и огнена безбрежност.

Сега сърцето си охлаждам с лед.

Линея днес без влюбеност и нежност.


Пресичахме морета от любов,

горяхме лудо в клада от желание.

Изпивахме се жадно и в покров

от ласки необятни се потапяхме.


Кълна ти се: не сторих нищо зло...

Съдбата все прецаква ме коварно:

най-лудата и пламенна любов

отнема ми безмълвно и безсрамно.


А после - поопомнила се, уж,

проклинам се, задето я допускам

да ми отнема всичко изведнъж

и да ме стиска в черните си мисли.


Ограбена... попивам вечерта,

потъвам тихо в огнените сенки.

Не си до мен, но аз не съм сама -

в сърцето си те нося неизменно...

                    29.08.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...