Bloom (Веси Василева)
37 307
1.10.2011 г., 11:51 ч.

Ограбване 

  Поезия
579 0 8

Това, което сътворихме с теб,

стихия бе и огнена безбрежност.

Сега сърцето си охлаждам с лед.

Линея днес без влюбеност и нежност.


Пресичахме морета от любов,

горяхме лудо в клада от желание.

Изпивахме се жадно и в покров

от ласки необятни се потапяхме.


Кълна ти се: не сторих нищо зло...

Съдбата все прецаква ме коварно:

най-лудата и пламенна любов

отнема ми безмълвно и безсрамно.


А после - поопомнила се, уж,

проклинам се, задето я допускам

да ми отнема всичко изведнъж

и да ме стиска в черните си мисли.


Ограбена... попивам вечерта,

потъвам тихо в огнените сенки.

Не си до мен, но аз не съм сама -

в сърцето си те нося неизменно...

                    29.08.2011

© Веси Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??