Оградата

15 февр. 2013 г., 22:14

Поэзия » Другая

620 0 3

Светът се свършва до оградата.
Един идиот прегръща коте.
Извива се в ръцете му... и хапе.
Той му се усмихва и го гали.
Светът се свършва до оградата.
Забързани хора, измислят си щастие.
Не гледат натам. Оттам ги гледат.
Светът е без дръжки. Няма излизане.
Няма и вилици. Сложно е.
Коридорът е тих. Навън е изпъстрено
с глъчка и шум. Тук е тихо.
Светът се е свършил.
Някъде... до края на ограда.
Нормалните ходят на работа.
И целуват задници.
А задниците се гордеят с обиколката си.
Тук има дървета. И птици.
Птиците не се боят от лудите.
Когато сянката на залеза ги близва...
Лудите си лягат. И сънуват сънища,
в които оживяват.
Светът е свършил до оградата.
Нормалните... са там.
Зависи от коя страна ще ги погледнеш.

~Endless~

Оградата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения