15 февр. 2013 г., 22:14

Оградата

919 0 3
    Светът се свършва до оградата.
Един идиот прегръща коте.
Извива се в ръцете му... и хапе.
Той му се усмихва и го гали.
Светът се свършва до оградата.
Забързани хора, измислят си щастие.
Не гледат натам. Оттам ги гледат.
Светът е без дръжки. Няма излизане.
Няма и вилици. Сложно е.
Коридорът е тих. Навън е изпъстрено
с глъчка и шум. Тук е тихо.
Светът се е свършил.
Някъде... до края на ограда.
Нормалните ходят на работа.
И целуват задници.
А задниците се гордеят с обиколката си.
Тук има дървета. И птици.
Птиците не се боят от лудите.
Когато сянката на залеза ги близва...
Лудите си лягат. И сънуват сънища,
в които оживяват. 
Светът е свършил до оградата.
Нормалните... са там.
Зависи от коя страна ще ги погледнеш.

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря !
  • Ще си чакам картината... !
  • Поздрави и на теб,приятелю...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....