Feb 15, 2013, 10:14 PM

Оградата

  Poetry » Other
915 0 3
    Светът се свършва до оградата.
Един идиот прегръща коте.
Извива се в ръцете му... и хапе.
Той му се усмихва и го гали.
Светът се свършва до оградата.
Забързани хора, измислят си щастие.
Не гледат натам. Оттам ги гледат.
Светът е без дръжки. Няма излизане.
Няма и вилици. Сложно е.
Коридорът е тих. Навън е изпъстрено
с глъчка и шум. Тук е тихо.
Светът се е свършил.
Някъде... до края на ограда.
Нормалните ходят на работа.
И целуват задници.
А задниците се гордеят с обиколката си.
Тук има дървета. И птици.
Птиците не се боят от лудите.
Когато сянката на залеза ги близва...
Лудите си лягат. И сънуват сънища,
в които оживяват. 
Светът е свършил до оградата.
Нормалните... са там.
Зависи от коя страна ще ги погледнеш.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря !
  • Ще си чакам картината... !
  • Поздрави и на теб,приятелю...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...