31 мая 2014 г., 21:43

Огън 

  Поэзия » Философская
517 0 7
Защо ме будят нощем дъждовете
с все още неизплакани сълзи?
Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.
Едно самотно пламъче трепти.
И въпреки, че в сенки се оплита,
едва ли ще угасне въобще.
Промъква се в очите. И косите
разрошва. По пътечките снове,
отвеждащи направо към звездите.
И вечер осветява ми съня.
И тук, и там... Унесено се скита
из още неизмислени места. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Все права защищены

Предложения
: ??:??