Iszaard (Нели Дерали)
62 137
31.05.2014 г., 21:43 ч.

Огън 

  Поезия » Философска
449 0 7

Защо ме будят нощем дъждовете

с все още неизплакани сълзи?

Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.

Едно самотно пламъче трепти.

И въпреки, че в сенки се оплита,

едва ли ще угасне въобще.

Промъква се в очите. И косите

разрошва. По пътечките снове,

отвеждащи направо към звездите.

И вечер осветява ми съня.

И тук, и там... Унесено се скита

из още неизмислени места.

 

А сенките един ден ще изчезнат...

Когато стихнат всички ветрове.

Той, огънят накрая става бездна -

родило се от болката сърце.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Веселка!
  • Още един прекрасен и по-светъл стих!
  • Благодаря ти, Санвали! Да, хубави са тези пътечки...
  • "Промъква се в очите. И косите
    разрошва. По пътечките снове,
    отвеждащи направо към звездите."

    Хубава пътечка!

    Поздрав, Нели!
  • Благодаря, Ивелина! Благодаря, Мисана! Дъждовете са повод и за размисъл, а и вдъхновение - но темата е дълга и не е точно за тук.
  • "Защо ме будят нощем дъждовете
    с все още неизплакани сълзи?"

    Тези два реда са като вътрешно мото на стиха, който много ми хареса, Из.

    Поздравявам те за този много успешен текст!: Мисана
  • Замечтах да се поскитам по тези неизмислени места.
    Харесах!
Предложения
: ??:??