22 дек. 2019 г., 10:22

Огън

1.4K 0 0

Не ти прилича

да си толкова студен.

Как си? Къде си? С кого?

-се питах всеки ден.

 

Няма те! Не те и търся вече!

Загубих всичко, губя и покоя.

Оказа се най-подлото човече

не пожела да бъда твоя…

 

Пороят от лъжливи думи

и упреци, въпроси, страхове

съсипа всичко помежду ни-

копнеж тръпчив, любов от векове.

 

Разбирам твоя силен страх!

Ти не посмя да ме обикнеш.

И само със един замах

срути целия ми свят.

 

Ако бе го сторил

всичко щях да дам:

и сатана, и Бог

и място в моя храм;

 

и огъня на моите мечти

щеше да гори за теб.

Като ключ за непокътнати врати

щях да те пазя до мен.

 

Не исках повече от теб

само да ми позволиш

да се опитам да те стопля,

но ти избра да изгориш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тимофеева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...