22 дек. 2019 г., 10:22

Огън

1.4K 0 0

Не ти прилича

да си толкова студен.

Как си? Къде си? С кого?

-се питах всеки ден.

 

Няма те! Не те и търся вече!

Загубих всичко, губя и покоя.

Оказа се най-подлото човече

не пожела да бъда твоя…

 

Пороят от лъжливи думи

и упреци, въпроси, страхове

съсипа всичко помежду ни-

копнеж тръпчив, любов от векове.

 

Разбирам твоя силен страх!

Ти не посмя да ме обикнеш.

И само със един замах

срути целия ми свят.

 

Ако бе го сторил

всичко щях да дам:

и сатана, и Бог

и място в моя храм;

 

и огъня на моите мечти

щеше да гори за теб.

Като ключ за непокътнати врати

щях да те пазя до мен.

 

Не исках повече от теб

само да ми позволиш

да се опитам да те стопля,

но ти избра да изгориш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тимофеева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...