22.12.2019 г., 10:22

Огън

1.4K 0 0

Не ти прилича

да си толкова студен.

Как си? Къде си? С кого?

-се питах всеки ден.

 

Няма те! Не те и търся вече!

Загубих всичко, губя и покоя.

Оказа се най-подлото човече

не пожела да бъда твоя…

 

Пороят от лъжливи думи

и упреци, въпроси, страхове

съсипа всичко помежду ни-

копнеж тръпчив, любов от векове.

 

Разбирам твоя силен страх!

Ти не посмя да ме обикнеш.

И само със един замах

срути целия ми свят.

 

Ако бе го сторил

всичко щях да дам:

и сатана, и Бог

и място в моя храм;

 

и огъня на моите мечти

щеше да гори за теб.

Като ключ за непокътнати врати

щях да те пазя до мен.

 

Не исках повече от теб

само да ми позволиш

да се опитам да те стопля,

но ти избра да изгориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тимофеева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...