22.12.2019 г., 10:22

Огън

1.4K 0 0

Не ти прилича

да си толкова студен.

Как си? Къде си? С кого?

-се питах всеки ден.

 

Няма те! Не те и търся вече!

Загубих всичко, губя и покоя.

Оказа се най-подлото човече

не пожела да бъда твоя…

 

Пороят от лъжливи думи

и упреци, въпроси, страхове

съсипа всичко помежду ни-

копнеж тръпчив, любов от векове.

 

Разбирам твоя силен страх!

Ти не посмя да ме обикнеш.

И само със един замах

срути целия ми свят.

 

Ако бе го сторил

всичко щях да дам:

и сатана, и Бог

и място в моя храм;

 

и огъня на моите мечти

щеше да гори за теб.

Като ключ за непокътнати врати

щях да те пазя до мен.

 

Не исках повече от теб

само да ми позволиш

да се опитам да те стопля,

но ти избра да изгориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тимофеева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...