Не ти прилича

да си толкова студен.

Как си? Къде си? С кого?

-се питах всеки ден.

Няма те! Не те и търся вече!

Загубих всичко, губя и покоя.

Оказа се най-подлото човече

не пожела да бъда твоя…

Пороят от лъжливи думи

и упреци, въпроси, страхове

съсипа всичко помежду ни-

копнеж тръпчив, любов от векове.

Разбирам твоя силен страх!

Ти не посмя да ме обикнеш.

И само със един замах

срути целия ми свят.

Ако бе го сторил

всичко щях да дам:

и сатана, и Бог

и място в моя храм;

и огъня на моите мечти

щеше да гори за теб.

Като ключ за непокътнати врати

щях да те пазя до мен.

Не исках повече от теб

само да ми позволиш

да се опитам да те стопля,

но ти избра да изгориш!