22 нояб. 2013 г., 20:51

Огън и вода

1.9K 0 2

 

Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица,
дива, страстна, понякога тиха.
Ти си дъб сред зелена трева,
кротко чакаш да спра да се скитам.
Аз съм буря от обич и грях,
искам целия свят да превзема.
Ти си полъх, бродещ в нощта,
тихо чакащ нашето време.
Аз съм огън, ти си вода,
но съдбата реши да ни срещне,
в онзи ден огорчен от тъга
с нас се случи... Случи се нещо...

 Пак съм огън, но с пламък любов,
 ти - стихия живот разпиляла.
 И е чудо как с теб сме едно.
 Две вселени... ново начало....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...