Огън и вода

Nov 22, 2013, 8:51 PM

Poetry » Love

1699 0 2

Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица,
дива, страстна, понякога тиха.
Ти си дъб сред зелена трева,
кротко чакаш да спра да се скитам.
Аз съм буря от обич и грях,
искам целия свят да превзема.
Ти си полъх, бродещ в нощта,
тихо чакащ нашето време.
Аз съм огън, ти си вода,
но съдбата реши да ни срещне,
в онзи ден огорчен от тъга
с нас се случи... Случи се нещо...

Пак съм огън, но с пламък любов,
ти - стихия живот разпиляла.
И е чудо как с теб сме едно.
Две вселени... ново начало....

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valqka (Валентин Василев)

2013-11-28T20:58:23+02:00

Огън си, дума няма! Поздрави!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-11-23T00:44:38+02:00

Две вселени... ново начало....

не винаги се получава доброто. хубаво стихо!!!