28 дек. 2022 г., 23:57

Огън лумнал искам да бушува

509 2 1

Чуваш ли ме в този леден мраз,

толкова премеждия пребродих?

Знам, че ми е нужна твойта власт,

твойта светлина, за да ме води.

 

Аз съм скитник, трудно оцелял –

сред стихии само в тебе вярвам.

Толкова жадувам да съм цял,

за да стихне болката коварна.

 

Раните отдавна ми кървят –

в скъсаната риза пò болеше.

Знак ми дай, за да намеря път,

щом го зърна, ще съм безпогрешен.

 

Чуваш ли ме в този леден мраз,

не навън – в душата ми лудува?

Запалѝ ме с дивата си страст –

огън лумнал искам да бушува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Толкова жадувам да съм цял,
    за да стихне болката коварна." - винаги ми е интересно да чета красива мъжка поезия;

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...