Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял –
сред стихии само в тебе вярвам.
Толкова жадувам да съм цял,
за да стихне болката коварна.
Раните отдавна ми кървят –
в скъсаната риза пò болеше.
Знак ми дай, за да намеря път,
щом го зърна, ще съм безпогрешен.
Чуваш ли ме в този леден мраз,
не навън – в душата ми лудува?
Запалѝ ме с дивата си страст –
огън лумнал искам да бушува!
© Данаил Таков Все права защищены
за да стихне болката коварна." - винаги ми е интересно да чета красива мъжка поезия;