Огън-сърца
Бяхме далеч, обградени от скитници,
бяхме самотни и голи души
и треперихме дълго, далеч от усмивките -
вливащи жар във безкрайните дни...
Чужди ръце - без лица, без емоции
хиляди пъти чертаха в душите ни,
днес сме забравили тъжно потоците -
белязали с жажда съдбите ни...
Сега пак сме тук, и пак сме единствени -
очите ни водят смълчан диалог,
витае любов, преплитат се истини -
не скърши крилата ни вятър жесток...
И пак ще летим в кръгозора на утрото,
и пак ще се сгушим сред топли листа,
горещи послания оставят по устните
нашите чувствени огън-сърца...
© Радосвета Петрова Все права защищены