2 нояб. 2011 г., 19:44

Огън-сърца

1.4K 0 12

Огън-сърца

 

Бяхме далеч, обградени от скитници,

бяхме самотни и голи души

и треперихме дълго, далеч от усмивките - 

вливащи жар във безкрайните дни...

 

Чужди ръце - без лица, без емоции

хиляди пъти чертаха в душите ни,

днес сме забравили тъжно потоците - 

белязали с жажда съдбите ни...

 

Сега пак сме тук, и пак сме единствени - 

очите ни водят смълчан диалог,

витае любов, преплитат се истини - 

не скърши крилата ни вятър жесток...

 

И пак ще летим в кръгозора на утрото,

и пак ще се сгушим сред топли листа,

горещи послания оставят по устните

нашите чувствени огън-сърца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...