Nov 2, 2011, 7:44 PM

Огън-сърца

  Poetry » Love
1.4K 0 12

Огън-сърца

 

Бяхме далеч, обградени от скитници,

бяхме самотни и голи души

и треперихме дълго, далеч от усмивките - 

вливащи жар във безкрайните дни...

 

Чужди ръце - без лица, без емоции

хиляди пъти чертаха в душите ни,

днес сме забравили тъжно потоците - 

белязали с жажда съдбите ни...

 

Сега пак сме тук, и пак сме единствени - 

очите ни водят смълчан диалог,

витае любов, преплитат се истини - 

не скърши крилата ни вятър жесток...

 

И пак ще летим в кръгозора на утрото,

и пак ще се сгушим сред топли листа,

горещи послания оставят по устните

нашите чувствени огън-сърца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...