2.11.2011 г., 19:44

Огън-сърца

1.4K 0 12

Огън-сърца

 

Бяхме далеч, обградени от скитници,

бяхме самотни и голи души

и треперихме дълго, далеч от усмивките - 

вливащи жар във безкрайните дни...

 

Чужди ръце - без лица, без емоции

хиляди пъти чертаха в душите ни,

днес сме забравили тъжно потоците - 

белязали с жажда съдбите ни...

 

Сега пак сме тук, и пак сме единствени - 

очите ни водят смълчан диалог,

витае любов, преплитат се истини - 

не скърши крилата ни вятър жесток...

 

И пак ще летим в кръгозора на утрото,

и пак ще се сгушим сред топли листа,

горещи послания оставят по устните

нашите чувствени огън-сърца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...