15 июн. 2008 г., 11:28

Огън в леда

1.1K 0 5

 

 

Гръм и мълнии душата ми раздират,

буря зла във мен бушува

и ръце от огън в хладен дъжд утеха дирят,

бурни пориви във мислите нахлуват.

 

Неспокойна е душата ми творяща,

няма миг покой и няма кът за отдих,

всеки миг разбива лед тя - вряща и кипяща,

ала пак е недоволна, иска още много...

 

Ненаситна е душата ми гореща,

иска думи жарки, иска огън - слово.

Ала как, когато с мисли ледени насреща

пак прегръща ме светът - отново и отново!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...