Огъня храни
В мене как гори
С пръсти го рови
С устни съживи
С очи подклаждай
С нежност ме обграждай
Със сълзи...
Ще ги изпари
Огъня храни
С шепичка звезди
Тихо прошепни
Дозичка мечти
В огъня сипи...
Каничка искри
Не не се плаши
Смело прекрачи
Огъня храни
Нека да гори
© Любомир Деничин Все права защищены
Поздрави, Любо!