Огъня храни
В мене как гори
С пръсти го рови
С устни съживи
С очи подклаждай
С нежност ме обграждай
Със сълзи...
Ще ги изпари
Огъня храни
С шепичка звезди
Тихо прошепни
Дозичка мечти
В огъня сипи...
Каничка искри
Не не се плаши
Смело прекрачи
Огъня храни
Нека да гори
© Любомир Деничин All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
