29 авг. 2006 г., 14:14

Огъня угасва... 

  Поэзия
972 0 4
Топлия, дружелюбен поглед, изпълнен с радост и живот, бавно се променя - пожълтява, не изпраща даже мъничко любов. Косите й - гора зелена, цъфнали виолетки, теменуги, сега са златно слънце сред полето от узряло жито. Пеперуди, пърхащи по тялото й като дреха, облечени в нежни цветове, превръщат се в асма и никаква утеха, не прикрива подтискащите, жълти цветве. Огънят в душата й - тъй лъчист, безгрижен, горещия пясък край Черно море, тихичко угасва и заспива, духат смътно тъй студени ветрове. Завалява леден, тежък дъжд, погледа й става строг, отмива бавно всяка радост, все така безразличен и суров. Тя отново промени се - сега разпръсква студ и самота, и аз - самотна, казвам тъжно: "Отиде си лятото, идва есента!"

© П Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??